Девалвиралото висше в България – резултат от възпроизводство на академична некадърност
Доц. доктор Вилиян Кръстев, Икономически университет – Варна, " Труд "
Гнилото във висшето обучение в България е на всички места, а измежду обособени представляващи го субекти е засвидетелствано от несръчност, дебелоочие и безочливост. За срутва и девалвацията на висшето у нас се приказва от дълго време, в това число на най-високо ниво – в разбори и оценки на няколко следващи министри на образованието. Преобладаващите в множеството случаи оправдания обаче, засягат " дежурни " клишета: превръщането на вузовете в търговски дружества; слабата приоритетност от страна на държавната политика; ниската мотивация за работа; некачествения студентски материал и т.н.
Почти непокътнат остава въпросът за подбора и критериите за развиване на университетския състав, откъдето води начало си ниската подготовка и лимитираната подготвеност на обособени представители и дори цели колективи от първоначални звена в българските вузове. Този проблем произтича на първо място от безотговорното държание на част от самата академична общественост, която се възпроизвежда подмолно, стимулирайки след това повсеместна обезценка на просветителната подготовка и резултатът от нея – осакатените млади експерти с дипломи.
Ширещата се зловредна процедура е с мъчно поправими, дори в дълготраен проект, последици и сама по себе си основава пародиен облик на огромна част от съсловието. Леснопостижимото през днешния ден академично израстване води до смущаващи и дори плашещи измерения на обезценка на висшето обучение. Наложилият се тренд развива условия на задълбочаване на некомпетентността и професионалната некадърност на научния и преподавателския състав, който от своя страна " люпи " бъдещите фрагменти по професионални области.
Последните, внедрили се в практиката, форсират дефектирането на и без друго разнебитените обществени, стопанска и политическа системи от родната реалност. Причините за този циничен кръг на рецидивираща просветителна система са доста, само че измежду основните следва да посочат: " пробойните " в новия Закон за развиване на университетския състав, създаващи условия за " другарски клики " по научните конкурси; пределно необятната автономност на висшите учебни заведения, израждаща се във форма на феодализъм в ръководството (особено за провинциалните вузове) и шуробаджанащина в подбора на университетския състав; ширещата се незначителност с изтребване на комплекс за бързо (и в множеството случаи неоправдано) кариерно израстване.
С определяне на новия Закон за развиване на университетския състав (ЗРАСРБ) към този момент повече от десетилетие се разиграват циркови постановки в университетските състезания. Израснали доскоро с непосилен старания под " шапката " на Висшата атестационна комисия и профилираните научни препоръки, през днешния ден новият закон отприщва дори не бленувани до тогава благоприятни условия за автономията на вузовете. Главни асистенти на напреднала възраст се окичват с докторска степен (дотогава единствено сънувана!), а доценти пред пенсия бързат да станат професори с " асфалтни " научни писания, които при досегашната система биха ги държали единствено на чернова.
Веднъж вкусили с ненаситност подарената им независимост на самостоятелно академично израстване обаче, настава " златно време " за преуспяване на цели професионални колективи от първичните звена (катедри и институти) във вузовете. В някои от тях, въз основата на поддържани другарски връзки с институции от тяхната рогозка, които по силата на събитията не получават акредитация по докторски стратегии, настава същински харман в отреденото им академично предимство. В упълномощените звена на някои вузове се разпростира надали не " конвейер " за отсъждане на научни степени на други, още по-големи некадърници, които при предходните условия биха си останали до живот в академичната подчиненост старши и основни асистенти.
Поканени обаче от своите близки приятели, които си присвояват функционалности на техни ментори (сиреч научни ръководители), отбраните им минават пред " тестван състав " на постоянни членове по научните състезания. А за посредствения темперамент на защитаваните научни творения и плагиатството " на кг " в тях е нужна тематика на обособена полемика. Славата върви, бизнесът върху просвета – още повече!
Аналогично протича провеждането и на процедури по хабилитация (заемане на длъжностите " доцент " и " професор " ). Събирането и гастролирането на " другарски клики " се е трансформирало в всеобща процедура, в която услужването на нечии ползи, вземането на отредения за тази цел хонорар и изкарването на следващия прием (който е наложителен след позитивния избор на членовете по конкурса) се е открило като главен мотив за изборно присъединяване. На жаргонен език тази процедура е известна в университетските среди като курбанджийство – да удовлетвориш някого с преценката си, за което ти се заплаща и се наплюскваш на воля в другарска компания.
Погледнати в профил сходни процедури по придобиване на научни степени и заемане на университетски длъжности са живи карикатури. Те потискат и изхвърлят всяка година от академичната общественост достойните и читавите нейни представители, които се трудят съзнателно и не могат да одобряват за обикновено роенето на некадърни и необразовани в техните професионални колегии.
Скорошен случай на изопачен конкурс за заемане на академична служба " професор ", огласен в медийното пространство, алармира, че раздуването на " курбанджийския балон " може да докара и до спукването му. Ситуацията се разиграва в края на 2022 година в Шуменския университет, където при умишлено неспазване на редица условия по процедурата (от претендента и от членовете на научното жури) – периоди за академично израстване; плагиатство на главния труд; спор на ползи с част от участниците в журито, състезанието се организира.
Рецензиите и мненията, несъмнено, са твърдо положителни, множеството от които даже без сериозни бележки, само че със наложителното увещание, че се надвишава изискуемият най-малко за професорска служба. Възмутени от наглостта на претендента за професор и от безсрамието на членовете на научното жури, забележителна част от колегията в съответната област, обединена в браншови организации, подава сигнал до МОН със задействане на Комисията по академична нравственос, която проваля процедурата. От една страна, обстановката прокрадва възприятие за правдивост у добросъвестните в съсловието. От друга страна, обаче даже единствено съответният случай на разобличена неправда в академичното израстване демонстрира какъв брой дефектирала е в ядрото системата на родното висше.
По обясними аргументи от обстоен темперамент изключително публикувана е девалвацията на научна подготвеност в областите на така наречен " меки специалности " – мениджмънт, маркетинг, обществена администрация, туризъм и други Причината – относително по-широкото внедряване на " академична баластра ", поради поднасяне на знанието под формата на фрагменти от науките, имащи отношение към съответните професионални области. Авторът, зает в подготовка на фрагменти в областта на туризма, принадлежи към академично съсловие, показано в 22 първоначални звена в българските висши учебни заведения. За съпоставяне до 1990 година те са били единствено четири, а проблем с фрагментите, даже и да е имало, не се е проявявал толкоз мъчително, колкото в този момент.
Количеството, несъмнено, единствено по себе си не е проблем, само че неналичието на качество измежду университетския състав е проблем за българското висше и българския туризъм отвред. И никакви образователни проекти, авангардни образователни стратегии по обособени дисциплини и реформаторски методики на преподаване не могат да компенсират нямащия подготовката, некомпетентния и необразования научен служащ. Никой обаче не си дава сметка (не и гласно), че този проблем е съществена причина новоизлюпените фрагменти да мултиплицират некадърността на своите преподаватели от университета – в практиката, а българската стопанска система да продължава да " буксува " в периферията на Европа.
Гнилото във висшето обучение в България е на всички места, а измежду обособени представляващи го субекти е засвидетелствано от несръчност, дебелоочие и безочливост. За срутва и девалвацията на висшето у нас се приказва от дълго време, в това число на най-високо ниво – в разбори и оценки на няколко следващи министри на образованието. Преобладаващите в множеството случаи оправдания обаче, засягат " дежурни " клишета: превръщането на вузовете в търговски дружества; слабата приоритетност от страна на държавната политика; ниската мотивация за работа; некачествения студентски материал и т.н.
Почти непокътнат остава въпросът за подбора и критериите за развиване на университетския състав, откъдето води начало си ниската подготовка и лимитираната подготвеност на обособени представители и дори цели колективи от първоначални звена в българските вузове. Този проблем произтича на първо място от безотговорното държание на част от самата академична общественост, която се възпроизвежда подмолно, стимулирайки след това повсеместна обезценка на просветителната подготовка и резултатът от нея – осакатените млади експерти с дипломи.
Ширещата се зловредна процедура е с мъчно поправими, дори в дълготраен проект, последици и сама по себе си основава пародиен облик на огромна част от съсловието. Леснопостижимото през днешния ден академично израстване води до смущаващи и дори плашещи измерения на обезценка на висшето обучение. Наложилият се тренд развива условия на задълбочаване на некомпетентността и професионалната некадърност на научния и преподавателския състав, който от своя страна " люпи " бъдещите фрагменти по професионални области.
Последните, внедрили се в практиката, форсират дефектирането на и без друго разнебитените обществени, стопанска и политическа системи от родната реалност. Причините за този циничен кръг на рецидивираща просветителна система са доста, само че измежду основните следва да посочат: " пробойните " в новия Закон за развиване на университетския състав, създаващи условия за " другарски клики " по научните конкурси; пределно необятната автономност на висшите учебни заведения, израждаща се във форма на феодализъм в ръководството (особено за провинциалните вузове) и шуробаджанащина в подбора на университетския състав; ширещата се незначителност с изтребване на комплекс за бързо (и в множеството случаи неоправдано) кариерно израстване.
С определяне на новия Закон за развиване на университетския състав (ЗРАСРБ) към този момент повече от десетилетие се разиграват циркови постановки в университетските състезания. Израснали доскоро с непосилен старания под " шапката " на Висшата атестационна комисия и профилираните научни препоръки, през днешния ден новият закон отприщва дори не бленувани до тогава благоприятни условия за автономията на вузовете. Главни асистенти на напреднала възраст се окичват с докторска степен (дотогава единствено сънувана!), а доценти пред пенсия бързат да станат професори с " асфалтни " научни писания, които при досегашната система биха ги държали единствено на чернова.
Веднъж вкусили с ненаситност подарената им независимост на самостоятелно академично израстване обаче, настава " златно време " за преуспяване на цели професионални колективи от първичните звена (катедри и институти) във вузовете. В някои от тях, въз основата на поддържани другарски връзки с институции от тяхната рогозка, които по силата на събитията не получават акредитация по докторски стратегии, настава същински харман в отреденото им академично предимство. В упълномощените звена на някои вузове се разпростира надали не " конвейер " за отсъждане на научни степени на други, още по-големи некадърници, които при предходните условия биха си останали до живот в академичната подчиненост старши и основни асистенти.
Поканени обаче от своите близки приятели, които си присвояват функционалности на техни ментори (сиреч научни ръководители), отбраните им минават пред " тестван състав " на постоянни членове по научните състезания. А за посредствения темперамент на защитаваните научни творения и плагиатството " на кг " в тях е нужна тематика на обособена полемика. Славата върви, бизнесът върху просвета – още повече!
Аналогично протича провеждането и на процедури по хабилитация (заемане на длъжностите " доцент " и " професор " ). Събирането и гастролирането на " другарски клики " се е трансформирало в всеобща процедура, в която услужването на нечии ползи, вземането на отредения за тази цел хонорар и изкарването на следващия прием (който е наложителен след позитивния избор на членовете по конкурса) се е открило като главен мотив за изборно присъединяване. На жаргонен език тази процедура е известна в университетските среди като курбанджийство – да удовлетвориш някого с преценката си, за което ти се заплаща и се наплюскваш на воля в другарска компания.
Погледнати в профил сходни процедури по придобиване на научни степени и заемане на университетски длъжности са живи карикатури. Те потискат и изхвърлят всяка година от академичната общественост достойните и читавите нейни представители, които се трудят съзнателно и не могат да одобряват за обикновено роенето на некадърни и необразовани в техните професионални колегии.
Скорошен случай на изопачен конкурс за заемане на академична служба " професор ", огласен в медийното пространство, алармира, че раздуването на " курбанджийския балон " може да докара и до спукването му. Ситуацията се разиграва в края на 2022 година в Шуменския университет, където при умишлено неспазване на редица условия по процедурата (от претендента и от членовете на научното жури) – периоди за академично израстване; плагиатство на главния труд; спор на ползи с част от участниците в журито, състезанието се организира.
Рецензиите и мненията, несъмнено, са твърдо положителни, множеството от които даже без сериозни бележки, само че със наложителното увещание, че се надвишава изискуемият най-малко за професорска служба. Възмутени от наглостта на претендента за професор и от безсрамието на членовете на научното жури, забележителна част от колегията в съответната област, обединена в браншови организации, подава сигнал до МОН със задействане на Комисията по академична нравственос, която проваля процедурата. От една страна, обстановката прокрадва възприятие за правдивост у добросъвестните в съсловието. От друга страна, обаче даже единствено съответният случай на разобличена неправда в академичното израстване демонстрира какъв брой дефектирала е в ядрото системата на родното висше.
По обясними аргументи от обстоен темперамент изключително публикувана е девалвацията на научна подготвеност в областите на така наречен " меки специалности " – мениджмънт, маркетинг, обществена администрация, туризъм и други Причината – относително по-широкото внедряване на " академична баластра ", поради поднасяне на знанието под формата на фрагменти от науките, имащи отношение към съответните професионални области. Авторът, зает в подготовка на фрагменти в областта на туризма, принадлежи към академично съсловие, показано в 22 първоначални звена в българските висши учебни заведения. За съпоставяне до 1990 година те са били единствено четири, а проблем с фрагментите, даже и да е имало, не се е проявявал толкоз мъчително, колкото в този момент.
Количеството, несъмнено, единствено по себе си не е проблем, само че неналичието на качество измежду университетския състав е проблем за българското висше и българския туризъм отвред. И никакви образователни проекти, авангардни образователни стратегии по обособени дисциплини и реформаторски методики на преподаване не могат да компенсират нямащия подготовката, некомпетентния и необразования научен служащ. Никой обаче не си дава сметка (не и гласно), че този проблем е съществена причина новоизлюпените фрагменти да мултиплицират некадърността на своите преподаватели от университета – в практиката, а българската стопанска система да продължава да " буксува " в периферията на Европа.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ